Behind the scenes #2
Gaaaah didnt realise this went so viral here xD ahaha
Behind the scenes #2
Gaaaah didnt realise this went so viral here xD ahaha
“Ти не си момиче, по което всички си падат. Ти си момиче, в което се влюбват.”
“На думи излиза, че всеки е зад теб, а когато действия се искат - всеки е зает.”
— Jango
Албум “Сам срещу всички”
“И тебе ще изплача. Няма страшно. По-лошото е, че болиш отвътре… че цялата съм тъмна, пуста, прашна изгубена между нощта и утре. Наивна съм до глупост. И го зная. Но все не съумявам да съм друга. Все чакам приказката, на която края ще е хубав. Просто хубав… Но явно все не случвам разказвача, който ще може да ми я напише. Сега и тебе трябва да изплача. А толкова мечтаех да подишам в ръцете, които не докоснах. Да те целувам после…до без дъх. Но сигурно така съм омагьосана… А те обичам…както никой друг.”
—
Не е страшно да викам, да чупя, да ти се сърдя, да те мразя, бягай, но не се бой.
Но апатията .. най-острото оръжие, най-тихо и най-дълбоко се забива, и остава тамза дълго, няма да ме чуеш, няма да ме видиш.
Тогава няма да искаш да бягаш, но няма и къде да останеш. Вече ще е студено, няма къде да има да се стоплиш. Ще е късно вече, апатията, приятелю, убива.
- Е.Т.
разплаквах
онзи безчувствения
дето всички твърдяха
че нямал сърце
карах го да се смее
и да сияе от щастие
да онзи
дето уж
не беше способен да чувства
гледах го право в очите
и спирах дъха му
крадях го с целувки
обичах го тихо
без излишни думи
смееше се като малко дете
но прегръщаше като истински мъж
прегръщаше понякога с поглед
прегръщаше душата
прегръщаше истински
и силно
лекуваше рани
знам че има сърце
нали съм го чувала как бие
как бие само за мен
знам че е способен на обич
нали само той наистина ме обичаше
с онзи студения
безстрашния
дето всички го сочехте с пръст
прекарах най-хубавите си дни и нощи
и дори когато си тръгна
останах негова
нора
Любимо.
Здравей,любов. Да,и аз не очаквах да се видя тук отново. Върнах се,за последни думи. Изповед от болка и безсилие? Напротив любов,от сила. И изповед не е,не и този път. Върнах се за малко. Да ти благодаря. За всичко,което ми причини докато беше в живота ми. Най-вече за силата, която открих,че притежавам в момента в който ме остави,всеки ден става все повече. Благодаря,за това,че събуди гордостта ми когато си тръгна и ме накара да осъзная,че заслужавам много повече от теб,любов. Когато беше тук ми взимаше всичко-времето,мислите,дъха,усмивката,но когато си отиде ми даде толкова много,как да не бъда благодарна? Изненадах те,нали любов? Очакваше,да чуеш от мен,че ми липсваш, че те искам,че те обичам? Няма да стане,съжалявам. Забавно е как това е твоята игра,но я играеше по моите правила и дори след като ме изхвърли от играта още държа всички козове. Най-доброто за накрая се пази. Стана късно любов,трябва да тръгвам,нямам време да обяснявам,сещай се сам. Яд ли те е? Не отговаряй и сама знам.
Тръгвам,любов,ще се гоним ли до финала?
чудя се
как изобщо успяваш
да изслушаш
тази песен докрай;
не те ли боли;
не ти ли напомня за него?
опитвам се да прочета мислите ти
по изражението на лицето ти
безуспешно.
болката е проникнала
толкова дълбоко в теб,
че вече е неразгадаема.
и въпреки всичко
се събуждаш всяка сутрин,
изпълнена с надежда.
как?
- из неща, които никога няма да попитам майка си
When the power of love overcomes the love of power the world will know peace.
“ Знам,че съм лъжец,но ако тя някога пак опита да ме напусне ще я завържа за леглото и ще запаля къщата.”